Мисля си за времето, когато аз бях ученичка - как нямахме занималня в училище, прибирахме се след основните часове и сами учехме вкъщи. Не беше нужно някой да седи до нас, да ни контролира дали сме написали/научили. Разбира се, имахме моменти, в които не учехме, отивахме на училище без домашна работа, но отношението към учителите, учебния процес и училище, беше различно. Сякаш имахме повече уважение към своите учители; осъзнавахме, малко или много, ролята на училището в живота ни. Помня как майка ми ме възпитаваше в това, че учителят ВИНАГИ се слуша, трябва да се уважава. Сега наблюдавам доста по-различно отношение и в децата, и в родителите. Учителите вече не са на тази почит, която заслужават. Много родители се опитват да прехвърлят отговорността за възпитанието на децата им върху учителите; имат изисквания към учителите, като че са техни работодатели. Децата много бързо попиват и прихващат това отношение и поведение - така и не изграждат уважение към своите учители; така и не се научават на покорство, кротост и смирение... Отговорността за възпитанието на децата лежи върху родителите... Учителите в това отношение могат да бъдат само подпомагащо звено. Учителите би трябвало да бъдат уважавани, подкрепяни, слушани, за да могат да вършат своята работа по-добре, пълноценно. Няма много общо с горните ми разсъждения /които просто исках да споделя/, но направих един малък сборник по математика, който може да бъде раздаден на децата в края на първи клас, като домашна работа за ваканцията. Сборникът се състои от 21 задачи. Файлът за сваляне:
0 Comments
Leave a Reply. |
Архив:Категории: |