От няколко месеца с ученици от 5 клас репетираме сценката "Българи от старо време". Децата са ентусиазирани, влагат много усилия, време, допринасят с идеи...Сценката е голяма и дълга, но не се отказваме. Стараят се да не понижават успеха си в училище, въпреки този допълнителен голям ангажимент. Градят постоянство; учат се, че хубавите неща изискват време и усилия. Успяваме и да обсъдим на какво ни учи "Българи от старо време". Обсъждахме, че по-скоро изводите са за какво НЕ е добро и положително като пример; ако всеки гледа само за своето си, мисли само какво ще яде и пийне, животът му би бил празен. Всеки един има огромен потенциал, само че от нас зависи какво ще се случи с този потенциал - ще бъде заровен и забравен или използван и развиван. Презентацията, която подготвих за сценката, споделям с вас. Скоро ще кача и музиката, сценария, снимки на костюмите и всичко останало, което е свързано с този наш проект. Файлът за сваляне е много голям, затова пускам линк за изтегляне, който е с валидност 24 часа:
https://wetransfer.com/downloads/df0a19b7eada257bcb9be4edfed3f5de20230504125254/95568c?utm_campaign=TRN_TDL_05&utm_source=sendgrid&utm_medium=email&trk=TRN_TDL_05wetransfer.com/downloads/df0a19b7eada257bcb9be4edfed3f5de20230504125254/95568c?utm_campaign=TRN_TDL_05&utm_source=sendgrid&utm_medium=email&trk=TRN_TDL_05
0 Comments
Дни преди Националния празник на България, с петокласници представихме пред ученици от третите класове Възрожденски герои, които ги вдъхновяват. Повече от месец репетирахме, вдъхновявахме се, изучавахме живота на героите, внимателно подбирахме костюми и реквизит. Учениците разказаха историите от първо лице. Образите на Сирма войвода, Бойка войвода, Анастасия Димитрова, Румена войвода, Екатерина Каравелова, Васил Левски и сестра му – Яна Кунчева, Иван Вазов бяха избрани от петокласниците, като техни будители – вдъхновители.
Всеки „възрожденец“ представи в определен от него ден своята история пред ученици, разказа им за трудностите, през които е минал, жертвите, които се е наложило да направи, споделяха за прекрасните моменти от своя живот, говориха за отминали славни времена…накрая класовете им задаваха въпроси и имаха възможност да се снимат с тях. Нека помним и не забравяме! Да се гордеем, че сме българи! Да знаем своите корени, история, християнска вяра да изпълва сърцата ни, да пазим свободата, за която е платена твърде висока цена! Прекрасни, млади будители: Николета Александрова, Габриела Кръстева, Габриела Петрова, Мартина Дамянова, Николета Кумбаска, Стела Хайрабедян, Йоан Абаджиев, Антон Караджов, Димитър Павлов, благодаря ви! Гордея се с вас! Продължавайте да вдъхновявате! Много обичам българските занаяти... Винаги се радвам на деца/младежи, искащи да изучават занаят. Опитвам се да предам това отношение и на децата в училище. Лятото дойде и скоро ще се отправя към моето село, където ми се иска да поиграем с децата там, да творим, учим. Един от българските занаяти, който е характерен за района на селото, е домашното тъкачество. Ще опитаме да организираме няколко въвеждащи курса за желаещите това деца. И за бабите ще е насърчително, надявам се, и за децата ще е обогатяващо. Подготвих една книжка за домашното тъкачество. Надявам се да ви е от полза! Файла за сваляне:
Наблюдавайки децата тези дни, си мислех как голяма част от тях много рядко проявяват интерес един към друг, рядко си задават въпроси, чрез които да се опознаят; не са наблюдателни, не помнят много факти един за друг. И виждам колко важно е учителят да създава атмосфера, в която децата да се учат на активно слушане, приемане на другия, интерес към него/нея... Има много занимания, игри, филмчета, беседи, книжки, които могат да се използват в тази посока. Преди време, на един лагер за деца, лишени от родителска грижа, използвах тази игра, за да започнем да се опознаваме. Момичетата и момчетата много я харесаха. M & M въпроси! Въпросите могат да бъдат най-различни. Тук съм написала няколко примерни такива. Аз наредих децата в кръг, сложихме m&m в средата. Всеки си взимаше по едно бонбонче и в зависимост от цвета му, отговаряше на съответния въпрос. За сваляне:
Отново е Великден! От сърце ви честитя този светък празник! Честито възкресение Христово! Пожелавам ви светлина, мир и живот! Да не забравяме какво направи Господ за нас! "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот!" Направих четири занимателни задачи свързани с Великден и Цветница. Файлът за сваляне:
Честит празник на всички! Бъдете горди, че сте българи, въпреки всичко, което се говори. Имаме много дадено ни и в материално, и в духовно отношение! Нека помним и не забравяме; нека вярваме, пазим истината и изповядваме Христовата вяра; нека не допускаме истинските ценности да бъдат потъпквани и заменяни. "... О, Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: "Търчете! Тамо са раите!" И ордите тръгват с викове сърдити, и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра. Върхът отговаря с други вик: ура! И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът, насипи налитат и падат, и мрът; - Идат като тигри, бягат като овци и пак се зарвъщат; българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаян, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види и братските орли не фърчат към тях. Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх - кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всичките нащрек са! Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: "Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!" При тез думи силни дружините горди очакват геройски душманските орди бесни и шумещи! О, геройски час! Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. "България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!" Няма веч оръжье! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо - удар, всяка душа - плам. Камъне и дървье изчезнаха там. "Грабайте телата!" - някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак! И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч... Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки... Йоще миг - ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!" Иван Вазов Утре ще опитаме с децата да разучим "Де е България". Написах им текста, принтирах го и го залепих за дървени шишчета. Дано този малък подарък да им хареса. Файлът за сваляне:
Миналото ни НЕ е отживелица и нещо, от което трябва да ни е срам. Миналото ни е място, от което е добре да черпим мъдрост, знание и насърчение. Благословени сме с големи личност, които са носели вярата Христова; силата на духа; ценности и силен характер. Не трябва да забравяме! Нека четем, знаем и помним. Нека предаваме това на децата си, на младото поколение. Ако няма тази здрава основа, народът ни няма да пребъде и да върви напред. Вдъхновена от книгата на "Българска история", в която са събрали мисли на бележити българи, направих файл с мисли на 36 наши дейци, учени, политици, писатели и др. Файлът може да бъде принтиран и разрязан на 36 карти. От едната страна имат лика на личността, а от другата страна - негова/нейна известна мисъл. Могат да бъдат използвани под формата на игра, в която децата да учат както имената на известните личности, така и техни известни мисли. Може да бъде повод за разговор относно живота и делото на всеки един от тези бележити българи. Дано да ви е от полза! Файлът за сваляне на:
Наближава Рождество Христово! С времето този голям християнски празник започва да губи своето значение. Все по-често се смята за нещо далечно, отживяло...а не е така! И днес Христос е жив. Живеем в християнска страна, която би трябвало да вярва в Божия Син. Би трябвало да се препредава от поколение на поколение чудото и смисъла на Рождество! Прочетете историята на децата си, преразкажете им я. Предайте това, което е било предавано вярно и с трепет от прадедите ни, поколения наред. Народ без вяра, народ без история, народ без ценности.....е обречен на разпад и забвение. Празникът не би следвало да е Коледа, да празнуваме някакъв несъществуващ старец, чрез който учим децата си от малки на лъжа. Защото ги лъжем, когато им казваме, че дядо коледа съществува... Аз лично бих предпочела да бъда откровена със своето дете, не бих искала да го/я лъжа, така както не бих искала и той/тя да лъже мен. Събрах няколко дейности, които се надявам да ви бъдат от полза, ако искате да пресъздадете историята на Рождество за своите деца. Пъзелът може да принтирате на картон, изрежете. Разказвайки историята на своето дете, може да редите заедно, прекарвайки топло време в общуване. Друг вариант е да измайсторите сцената на Рождество заедно. Материалите намерих в http://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/index.php?themes=5&view=349 Пожелавам ви здраве, благословения и светло посрещане на празниците! Файловете за сваляне:
Наближава този светъл празник... с децата трепетно очакваме. Иска ми се да успея някак да им предам чудото на Рождество. Смисъла на Рождество. Божият Син, родил се като човек, за да покаже на света, че го обича! Да направи път! Мислим с децата различни дейности, но ми се иска да не се губи смисъла и фокуса на празника. Едно от нещата, които ще направим, по идея на децата, е да си разменят подаръци. Ще има томбола, всеки ще изтегли свой съученик и ще има лимит до 5 лв. Обсъждахме колко е важно да се вложи сърце, мисъл и старание в подаръците. Тези дни става все "по-топло" с наближаването на Бъдни вечер. Дано този светъл християнски празник да продължи да се предава от поколение на поколение; вярата и светлината, които носи! Файлът за сваляне:
Всяка година с много вълнение и съжаление посрещам този празник. Много често със свито сърце гледам деца, родители, хора от всяка прослойка на обществото, които се отнасят с пренебрежение към делото на нашите предци; с годините сякаш е станало нещо отживяло, "някакви български работи" - изказвано почти с присмех звучи... децата не знаят своята история, не се интересуват...Народът ни бавно започва да губи своята идентичност...
Тъжно ми е, защото от историята ни може да се почерпи МНОГО. Имаме невероятна история, изпъстрена със светли и силни личности. Да, били са хора като нас - със своите страхове, недостатъци, мечти, несъвършени характери...НО въпреки това са носели светлина; са постоянствали в борбата за това, в което вярват; за жертвали себе си отново и отново. Лично аз не искам този пламък да загасва; този "квас" да изчезва.. Дано народът се събуди! Попадна ми тези дни статия за млад учител - Димитър Гилев, който преподава история в Свиленград. Четох вдъхновяващите му идеи и методи, които използва в класната стая. Как често влиза в час преоблечен като някой от историческите герои, за които ще преподава. И си мисля за учителите-будители по времето на Възраждането - стожери на обществото! И си мечтая днес учителите отново да станем такива - пример за знание, пример за самоотверженост, пример за себераздаване, търпение, милост, любов, труд, честност, постоянство.....мечтая си! "Влезнах" в онлайн класната стая облечена като Райна Княгиня. В опит да запаля поне малко децата от 4.б клас. Разказвах за славни минали времена на Родината ни. Някои чуха, други почувстваха, трети се разпалиха...а други - останаха сякаш безразлични.. Но дори и за няколко си струва, дори и за един си струва! |
Архив:Категории: |