За мен определението за щастлив човек трябва да включва думата "благодарен" и живота, който стои зад нея. Всеки благодарен човек е щастлив. Щастието върви ръка за ръка с благодарността. За какво да бъдем благодарни? Винаги има толкова много! Невероятната създадена природа, която ни обгръща; благословената ни красива страна; здравето ни; слънцето; приятелите; талантите, които имаме; усмивка отправена от непознат; отстъпено ни място в градския транспорт; храната на масата ни; работата ни; възможността ни да се учим; водата, която пием; място, което можем да наречем дом; слуха ни; зрението ни; пролетният дъжд; живота. И толкова много още... Наблюдавах децата в техните взаимоотношения. Те не се забелязваха. Не се оценяха и не показваха желание да се опознаят; не си помагаха, когато изпадаха в нужда. Реших, че цяла година заедно ще работим върху това. С много разговори, пример, поощрения и разиграни ситуации, с времето децата започнаха да се забелязват. След още време започнаха да се интересуват един от друг; мислехме заедно начини, по които да си показват внимание и грижа. Стигнахме до моменти, в които дете от класа си изтърва несесера и всички, без моя подкана, стават да помагат. Виждах вече удовлетворението, което имаха в очите си от оказаната помощ; виждах блясъка в очите на детето, което е получило подкрепа. Климатът в класа започна да се променя. Това, което се надявам да остане на децата от всичко това е, че винаги можем да направим добро. Винаги можем да дадем нещо от себе си /не е задълително да е нещо материално/, което за нас да не бъде кой знае какво, но да бъде огромно в очите на човека, към когото го отправяме. Когато ние живеем това, децата ни живеят това...климатът в страната ни ще започне лека полека да се променя в едно отношение. Днес ще ви споделя шаблон за писма на благодарност, който направих по някое време през годината. Принтирах и раздадох на децата. Имаха време да помислят за дете от класа, което им е направило някакво добро и да го опишат в тези писма. След като са готови, можеха да си ги раздадат. Започнаха да се наблюдават и анализират; да забелязват жестовете на добрина и грижа; да си благодарят и да си показват, че са оценени и видяни. Дано и на вас да бъдат полезни! Файлът с писмото може да изтеглите от тук:
0 Comments
Обичам българската история! Обичам да слушам, чета за смели българи, светели ярко в тъмните времена! Обичам историите за саможертва, смелост, себеотрицание, вяра. Българската история е пълна с това! Не е отживелица, не е нещо остаряло, което трябва да остане в миналото. Историята е нещо изключително важно за един народ. Тя е лепилото, което го сплотява. Народ, който не познава историята си, лесно може да бъде разединен. Народ, който не се гордее с историята си, който не желае да я помни/учи, не е силен. Затова и делото на Паисий Хилнедарски /вдъхновен от Бога/ има невероятно значение за всеки един от нас. "-Щит...Сега знам и аз. - Той вдигна глава и продължи отчетливо, дума по дума: - Знам. Светлина изгря пред погледа ми и в самата ми душа. И аз ще изкова щит за моя народ. Ще напиша и аз история българска!" /по "Хилендарският монах" на Димитър Талев/ Ако ние, възрастните, не познаваме своята и история, няма как да я предадем на децата си. А ако не създадем такава култура на любов към родината, децата ни - поколение след поколение, ще растат без корени и чувство на принадлежност. В трети клас учениците започват да изучават основни моменти от историята, по предмета Човек и общество. Сблъскват се с невероятни разкази за ханове, князе, християнска вяра и саможертва. От учителите и родителите зависи полагането на основите на интерес и любов към историята в този период у децата. Днес ще ви покажа една идея за украса на класната стая, която може да бъде използвана в уроците по Човек и общество. Файловете с таблиците намерих готови в интернет. Изработени са от Росица Милева. Принтирах ги на формат А3. Намачках хартията, накъсах краищата й, след което я поизправих. След това с четка намазах листовете с разтворено в хладка вода инстантно кафе. Накрая изсуших със сешоар; навих крайщата и завързах с канап. Така таблата заприличаха на стари папируси, понамачкани и скъсани от времето.
Децата много ги харесаха! В часовете и междучасията бяха често често пред таблата. Когато преговаряхме някой от уроците, можеха да използват информацията от табалта, за да се подсещат за основните факти. |
Архив:Категории: |